Геоморфоложки области

В съвременния релеф на България се обособяват следните геоморфоложки области:
Дунавската равнина се простира от долината на р.Дунав на север до най-ниските ридове на Предбалкана на юг и от долината на р.Тимок на запад до Черноморското крайбрежие на изток. Формирана е върху южната част на Мизийската плоча. Нейната основа е изградена от силно нагънати допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали, припокрити от дебели мезозойски и неозойски седименти. Почти без прекъсване от края на палеозоя до неогена е дъно на воден басейн. Части от нея потъват /Ломската депресия/, а други бавно се издигат /Северобългарската подутина/. Дебелината на льосовата покривка постепенно намалява на юг /от 60-100м по Дунавския бряг - до 3-5 м при Предбалкана/. С нея са свързани и формите на релефа - льосови блюдца, вертикални откоси и свлачища, както и асиметрични и каньоноподобни /на р.Русенски Лом/ речни долини, алувиални крайбрежни низини /Видинска, Арчаро-Урсойска, Козлодуйска и др./, плата и възвишения /Плевенски, Поповски, Разградски, Самуилови и др./, алувиални острови.
Дунавската равнина се поделя на три подобласти - западна, средна и източна.
Старопланинската област се простира между Дунавската равнина на север иПреходната планинско-котловинна област на юг и от западната граница /долината на р.Тимок/ до Черно море. Представлява част от Алпо-Хималайската планинска система и гънковата структура на Балканидите. Включва Предбалкана и Главната Старопланинска верига.
Предбалканът през мезозойската ера е част от геосинклинала, където се утаяват седиментни скали. През неозойската ера се нагъва от Алпийски тектонски цикъл. През кватернера се издига, образуват се денудационните заравнености и речните тераси. Скалите, които го изграждат, са седименти с мезозойска и неозойска възраст. Характеризира се с хълмист и ниско-планински релеф. Най високата точка е в.Васильов връх /1490 м./. Състои се от отделни успоредни помежду си ридове и планини. Между планинските ридове и по-големите долини са образувани добре обособени котловини. Изграден е от правилни антиклинални и синклинални гънки, които са изразени непосредствено в релефа. В надлъжните ридове и плата са всечени дълбоки проломи. Формите на релефа са представени от многобройни карстови форми, изветрително-денудационни форми, речни тераси, денудационни заравнености и ерозионни форми.
Старопланиската верига е част от геосинклинала през мезозойската ера, където се утаяват седиментни пластове. През Алпийски тектонски цикъл се нагъва. През кватернера се издига и се образуват речните тераси и денудационни заравнености. Скалите, които я изграждат, са представени от палеозойски седиментен скален комплекс, палеозойски и мезозойски плутонити, мезозойски и неозойски седименти и метаморфити. Представлява широко отворена на север и североизток дъга. Стара планина се поделя на три части - западна, средна и източна. Високият релеф в западната и средна част е формиран върху гранитни скали. Тектонските структури са представени от силно полегнали на север гънки или навлаци, които в релефа се представят от стръмни склонове и скални откоси. Средната й надморска височина е 720м. Най-високият й връх е връх Ботев /2376 м/. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, речните тераси, карстовите форми, изветрително-денудационни, денудационно-гравитационни и ерозионни форми.
Преходната планиско-котловинна област е разположена между Стара планина на север иРило-Родопската област на юг. Тя е част от Балканидите и Крайщидите. Поделя се на следните подобласти: Задбалканските котловини, Средногорието, Крайщето, Горнотракийско-Тунжанска с Бургаската низина и Странджанско-Сакарска подобласти.
Задбалканските котловини /Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишка, Карловска, Казанлъшка, Твърдишка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска/ имат ясно изразена орографска затвореност и обособеност. В посока от запад на изток надморската им височина постепенно намалява. Най-високата е Златишко-Пирдопската /750м/, най-ниска - Айтоската /80м./, а най-обширна е Софийската. Отделени са една от друга посредством напречни ридове - Гълъбец, Козница и др., които свързват Стара планина и Средна гора. Задбалканските котловини представляват грабени, оформени през неоген-кватернера чрез грабеновидно хлътване по Задбалканския разлом. Основните скали, които ги изграждат, са припокрити с плиоценски наслаги от глини и пясъци. Характерни релефни форми са наносните конуси, речните тераси и др.
Средногорието е разположено между Задбалканските котловини на север и Крайщетои Горнотракийско-Тунджанска подобласт на юг. Включва планините, разположени западно от долината на р.Искър - Плана, Витоша, Люлин, Вискяр, Завалска, както и Средна гора и нископланинските ридове на Бакаджиците. Отличава се с мозаечна морфоструктура. Представлява част от геосинклинала през мезозойската ера, когато се утаяват дебели седиментни пластове. През Алпийския тектонски цикъл се нагъва, а през кватернера се издига. Тогава се образуват речните тераси и денудационни заравнености. Освен тях други характерни форми на релефа са речните проломи. За Витоша са характерни каменните реки и наносни конуси /по северния й склон/.
Крайщето е разположено между Витошкото Средногорие на север и Рило-Родопската област на юг. Ихтиманска Средна гора служи за източна граница, а на запад то достига до държавната граница. Започва да се образува през мезозойската ера. Следва сложно тектонско развитие, съпроводено с трансгресии през цялото палеогеографско развитие на България. През палеогена се формират грабени и ровове. Представлява пъстра мозайка от планини и котловини, обособени в планински редици и котловинни ивици. Планините са изградени предимно от седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст и метаморфити, а котловините са запълнени с акумулативни материали. Характерни форми са речните проломи, карстовите форми, акумулативните форми в котловините, ерозионните форми, речните тераси, денудационните заравнености и др.
Горнотракийско-Тунджанската подобласт е разположена между Средногорието на север, Рило-Родопския масив на юг и Странджанско-Сакарската подобласт на югоизток. Представлява дълбок грабен, запълнен с неозойски наслаги. Характерни форми са акмулативните повърхнини и речните тераси. Днес низината бавно потъва. Доказателство за това е заблатяването в поречието на р. Марица.
Странджанско-Сакарската подобласт е разположена в югоизточната част на страната. Включва планините Странджа, Сакар и Дервентските възвишения. Представлява нископланинска и хълмиста земя. Планините и възвишенията са изградени от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали. Характерни форми за подобластта са денудационните заравнености, карстовите форми, речните тераси.
Рило-Родопската област заема югозападната и южната част на страната. Представлява част от Македоно-Тракийския масив. Характеризира се с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на четири подобласти:
Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.
Някои учени считат, че този район от страната, на запад от р.Струма, попада в границата на Сръбско-Македонския масив.
Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е вр.Вихрен (2914м.). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров(вр.Мусала - 2925м.). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди /при гр.Мелник и с. Стоб/ .
Западно-родопската подобласт е най-обширната блоково-разломна структура. Скалите, които я изграждат, са с допалеозойска и палеозойска възраст - гранити, гнайси, слюдени шисти, мрамори, риолити и др. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и др.
Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от р.Арда и притоците й. Скалите са с допалеозойска възраст, широко разпространени са и делувиалните наслаги. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и др.
Източник: https://www.zapiski.info/687/Релеф-на-България