Релеф на България

1.Същност и значение на релефа като природен компонент и природен ресурс.
Релефът е съвкупност от формите на земната повърхнина, които са различни по очертания, височина, произход и история на развитие.Разнообразният релеф е предпоставка за развитие на редица отрасли на материалното производство и непроизводствената сфера. Равнините, низините и котловините са подходящи за стопанска дейност. Те предполагат развитието на високо механизирано селско стопанство. Благоприятни са и за изграждане на селища, шосейни и железопътни магистрали. Хълмистите и нископланински райони са предпоставка за развитие на горското стопанство и животновъдство. Високопланинският релеф като цяло е важна предпоставка за развитие на туризма, но затруднява развитието на транспорта.
2.Видове скали
Скалите, изграждащи земната кора, са твърде различни по произход, възраст и минерален състав. Те са най-устойчивият компонент на природния комплекс. В България са разпространени трите основни вида скали:
магмени /масивни/,
седиментни /утаечни/ и
метаморфни /преработени/.
А)Магмените интрузивни скали са с палеозойска възраст, разпостранени са в Централно Средногорие, Западни Родопи, Рила, Пирин, Странджа, Осоговска планина /там те се наричат южнобългарски гранити/ и в Западна и Средна Стара планина /наричани старопланински интрузии/. Южнобългарските гранитипредставляват големи интрузивни тела /батолити/ с голяма степен на разкритие, разположени сред докамбрийски метаморфни скали. Старопланинските интрузиипредставляват интрузивни тела /плутонити/, характеризиращи се с големи различия в химичния състав. Ефузивни скали с мезозойска възраст са привързани към дълбочинните разломи на север и юг от Средногорието, а на места са в съчетание със седиментните скали /Средногорие, Сакар, Странджа/. Ефузивните скали с палеозойска възраст са със седиментно-вулканогенен произход и са разпространени предимно в Стара планина. В Източни Родопи /по-малко в Централни и Западни Родопи/ са разпространени ефузивни скали с терциерна възраст.
Б)Вторият основен вид скали - седиментните, са с различна възраст /палеозойска, мезозойска, палеогенска, неогенска/ и са повсеместно разпространени. През кватернера се образува най-младата скала в България - льос, разпространена в Дунавската равнина.
В)Метаморфните скали са с допалеозойска /главно кристалинни шисти в Югозападна България/, палеозойска /гнайси, слюдени шисти, мрамори, широко разпространени/, мезозойска и неозойска възраст.Главни морфоструктури
По време на така наречения алпийски нагъвателен цикъл, при взаимодействието на големите литосферни плочи - Евроазиатска и Африкано-Арабска, се образува Алпо-Хималайският ороген. Това е станало в началото на мезозоя и продължава и днес. Територията на България попада в обхвата на северния клон на този ороген. Северният клон включва Карпатите, Балканидите и Голям Кавказ. Земната кора на територията на България е изградена от няколко тектонски единици: Мизийска плоча, Балканиди, Краищиди, Рило-Родопски масив и част от Сръбско-Македонския масив.
Мизийската плоча е част от Евроазиатската плоча и изгражда земната кора между Карпатите и Предбалкана. В нейния обхват е разположена Дунавската равнина. Тя е относително стабилна и не е била засегната от интензивни нагъвателни процеси. В строежа й се разграничават фундамент и седиментна покривка. Фундаментът представлява силно нагънати допалеозойски и палеозойски скали, разкъсани от разломи, които образуват отделни земекорни блокове. Седиментната покривка е изградена от хоризонтално разположени утаечни скали с мезозойска и неозойска възраст. Дебелината на покривката е различна в различните части на плочата. Поради по-голямата дълбочина на фундамента в западната част, дебелината й надхвърля 10 хил.м, а в източната, поради по-високото му издигане /Североизточно българска подутина/, дебелината й е по-малка от 1000м.
Балканидите представляват сложна нагъната система, формирана от края на палеозоя до неогена. Отличават се с интензивни нагъвателни процеси, внедряване на плутонични тела, активна вулканична дейност, хоризонтални и вертикални движения на земната кора с голяма амплитуда. Към тях през различните геоложки периоди са били присъединявани части от съседни области.
Балканидите, в частта им Западен Предбалкан и Западна Стара планина, са изградени от гънкови структури /така наречения юротипен релеф/, образувани предимно през палеогена. Състоят се от домезозойски и мезозойски скали. Със сложен геоложки строеж се отличават и Централният и Източен Предбалкан. В края на долната креда и през палеогена са били подложени на нагъване. В резултат, върху мезозойските седиментни скали са били навлечени от юг по-стари палеозойски гранитни маси .
Главното образуване на междинните зони на Балканидите е станало през къснокредната епоха, а окончателно са моделирани в края на средния еоцен. В Източна Стара планинапреобладават синклиналните гънкови структури, оформени от седименти с късномезозойска и терциерна възраст. Скалите, които изграждат Средногорието, са метаморфни и магмени с докъснокредна и къснокредна възраст.
Крайщенската област има сложен гънково-навлачен строеж. Изградена е от метаморфни и магмени скали. През палеогена земната кора е била разделена от разломи с направление СЗ - ЮИ. В резултат на това са се образували грабенови понижения, изпълнени с млади седиментни скали.
Рило-Родопският масив е изграден от система навлачни структури, съставени от магмени и метаморфни скали /гранити, гнайси, шисти, мрамори и др/ и оформени в края на ранната креда. След внедряване на гранитоидните плутонични тела в началото на палеогена той е бил подложен на разтягане и разломяване. Това води до образуване на понижения, изпълнени със седиментни и вулканогенни скали. Сакаро-Странджанската област се състои от няколко гънково-навлачни структури и е изградена от нагънати и метаморфозирани палеозойски, триаски и юрски магмени, вулканични и утаечни скали.
Сръбско-Македонският масив обхваща Малашевска планина, Огражден и Беласица. Изграден е от метаморфни скали и вместени в тях отделни гранитни или гранодиоритни тела.
По-голямата част от пониженията са линейно ориентирани и ограничени с разломи. Те са добре изразени в съвременния релеф и се наричат линеаменти. Крайщидният линеаменте система от неоген-кватернерни грабенови понижения с посока север-северозапад и юг-югозапад. Добре изразени са линеаментите по долините на р.Струма и Места. Задбалканският линеамент представлява верига от млади грабени със субпаралелна посока на простиране. Те са разпространени на юг от Стара планина, в обхвата на Задбалканските котловини. Горнотракийското понижение представлява обширна депресия, изпълнена с езерни неогенски и кватернерни утайки. Оформянето на линеаментите се е извършило едва след изграждането на основните черти в релефа на България.

5.Съвременен релеф
5.1. Обща характеристика
В морфографско отношение релефните форми показват голямо разнообразие. Характерно за релефа е редуването от север на юг на земи с равнинно-хълмист, планинско-котловинен, низинен и високопланински релеф. Преобладаващата посока на простиране е запад-изток, а второстепенно значение има посоката северозапад-югоизток. В посока запад-изток намалява и надморската височина на основните морфоструктури /с изключение на Дунавската равнина/. В зависимост от надморската височина територията на страната ни се поделя на пет хипсометрични пояси, като всеки от тях има свои характерни белези:
Низинен /0-200 м.н.в./, който заема 31,5% от територията на страната. Обхваща части отДунавската равнина, Горнотракийската низина, Бургаската низина, крайбрежната черноморска ивица и др.
Равнинно-хълмист /200-600 м.н.в./, който заема най-голямата част от територията на страната - 41% и обхваща части от Дунавската равнина, Задбалканските полета /Карловско, Казанлъшко, Твърдишко и др/, част от котловинните полета на р.Струма /Благоевградско, Симитлийско/, част от земите на Източното Средногорие, средното поречие на р.Тунджа и др.
Нископланински /600-1000м.н.в./, който заема 15,2% от територията. В него са включват сравнително високата част на Предбалкана, значителна част от Стара планина, Средногорието, планините в Крайщето, Рила, Пирин и др.
Среднопланински /1000 - 1600м.н.в./, заемащ 9,8% от територията на страната. В него се включват части от най-високата част на Предбалкана, значителна част от Стара планина, средно-планинския релеф на Средногорието и др.
Високопланински /над 1600м.н.в./, заемащ само 2,5% от територията. В него се включват най-високите части на планините в България. Следователно 2/3 от територията на страната се отнасят към ниския и равнинно-хълмист релеф. Средната надморска височина на страната е 470 м. Като цяло тя намалява от юг на север и от запад на изток.
5.2. Съвременни релефообразуващи процеси
Съвременният релеф на България е подложен на въздействието на ендогенните и екзогенни процеси.
От ендогенните процеси релефообразуващо е значението на:
земетресенията и
съвременните вертикални движения на земната кора.
Земетресенията са резултат от освобождаването на енергия, акумулирана в различни нива на земната кора и мантията, в резултат на хоризонтално или вертикално разместване на литосферните плочи или отделни земекорни блокове. Територията на страната ни попада в Средиземноморската зона на Алпо-Хималайски ороген. За него е характерно непрекъснато взаимодействие между Евроазиатската и Африкано-Арабската платформа. Най-високо сеизмогенна територия е Преходната област. В нея се очертават няколко сеизмични огнища - Софийско, Пловдивско, Чирпанско и Ямболско. Други сеизмогенни области са Родопската /Кресненско огнище/, Черноморска /Шабленско огнище/. На границата между Старопланинската морфоструктурна област иДунавската равнина се намира Горнооряховското сеизмично огнище. В нашата страна са се проявили едни от най-силните земетресения в Европа: Шабленското /1901г./, Крупнишко /1904г./, Ямболско /1909г./, Горнооряховско /1913г./, Софийско /1917г./, Чирпанско-Пловдивско /1928г./ и др. Значителни са щетите в България от земетресението във Вранча /1977г./.
Земната кора на територията на страната е подложена на бавни съвременни издигания и потъвания. Като цяло съвременното издигане се проявява в обсега на позитивните форми на релефа, а потъването е характерно за негативните форми на релефа. Така напримерБургаската низина и Ломската депресия потъват с около 1-2мм/год., а Западна и Средна Стара планина, западните части на Средногорието и Рило-Родопският масивсе издигат с 2-3мм/год.
Екзогенните процеси чрез своята разрушителна, транспортна и акумулираща дейност моделират големите морфоструктури. Техният интензитет и географско разпространение са свързани с проявата на зоналността и азоналността на територията на страната. Екзогенните процеси са:
изветряне,
денудация,
ерозия,
екзарация,
абразия,
дефлация,
карстови процеси.
Изветрителните процеси са най-интензивни във високопланинските райони на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина. Там се проявява мразово изветряне, в резултат на което се натрупват големи количества скален материал. Под силата на тежестта той се придвижва по планинските склонове и се образуват каменни реки /Витоша/, сипеи и сипейни покривки /по южните склонове на Стара планина, Рила, Пирин/, каменопади и др.
Денудационно-гравитационните процеси са в основата на образуването на свлачища и срутища. Свлачищата у нас са разпространени по Черноморското крайбрежие /свързани са с наклонените водоносни хоризонти към Черно море, с активизацията на процесите, свързани с морската абразия и с повишената сеизмичност на Варненското крайбрежие и Добружанското крайбрежие/, по Дунавското крайбрежие /Оряхово, Никопол, Тутракан/ и дунавските притоци, в Софийската котловина, Кюстендилската котловина, и др. Срутищата са характерни за стръмните и разломно обусловени склонове /Южностаропланински, Севернородопски, склоновете на Рила, Пирин, Осогово и др/.
От ерозионно-акумулативни процеси е засегната 70% от територията на странта. Проявяват се чрез плоскостна и линейна ерозия. Те са най-силно проявени в обезлестните райони на Източна Стара планина, Сакар, Източни Родопи, Огражден и Малашевската планина. В резултат на ерозията се образуват речните долини с типичните си форми - ждрела /Триградско, ждрелото на Ерма, Вратцата и др/, каньони и проломи /Искърски и др/, както и ровините и доловете. В резултат на ерозионно-акумулативната дейност на повърхностно течащи води са образувани многобройни наносни конуси в подножията на планините.
Абразионните процеси формират крайбрежието, съвременната брегова линия, подводния брегови склон и бреговата зона. Поради абразионните процеси по Черноморското крайбрежие, територията на страната бавно намалява. В най-северните части на българския черноморски бряг скоростта на преместване достига до 1 м/год. В резултат на абразионната дейност по крайбрежието е развит комплекс от осем морски тераси. В следствие на акумулативната дейност на морската вода се формират плажовите ивици и клифовете /между н.Шабла и н. Емине/.
Карстовите процеси имат азонално проявление. От тях е засегната 25% от територията на страната, където широко разпространение имат карбонатните скали. В резултат на протичането им се образуват разнообразни карстови форми - кари, валози, ували, понори и др. Срещат се в Предбалкана, Западна Стара планина, Пирин, Западни Родопи , Сакар и др.
Екзарационните процеси са свързани с рушителната и акумулативна дейност на ледниците. През плейстоцена Рила и Пирин са двукратно заледявани. В резултат се формира типичен ледников релеф с характерни форми: циркуси, трогови долини, морени.
Дефлационните процеси се контролират от силата на вятъра. Типични форми са дюните по Южното Черноморие, льосонавяването в Дунавската равнина през плейстоцена, причудливи скални форми като скални групи, гъби, мостове.